133 г. от смъртта на Баба Тонка ще бъдат отбелязани в Русе

Община Русе организира официална тържествена церемония за отбелязване на 133 години от смъртта на Тонка Обретенова. Събитието ще се състои на 27 март, петък, от 11:00 часа. Мястото на честването е паметникът на великата възрожденка на едноименната улица в крайдунавския град. Програмата почита паметта на жената, посветила целия си живот на свободата на родината.

В тържественото събитие ще се включи Общинският духовен оркестър под ръководството на маестро Димчо Рубчев. Към церемонията ще се присъедини и 13-и Младежки гвардейски отряд. Свещеници от Русенската Света митрополия ще отслужат заупокойна молитва в памет на героинята. Кметът на Община Русе Пенчо Милков ще произнесе официално слово по повод годишнината.

Всички организации, които желаят да поднесат венци, трябва да се запишат предварително. Регистрацията се извършва на електронна поща [email protected] до 26 март. По време на церемонията движението на автомобили по бул. „Придунавски“ ще бъде преустановено. Общината призовава водачите да освободят района от паркирани превозни средства. Актьорът от Драматичен театър „Сава Огнянов“ Косьо Станев ще бъде водещ на събитието.

Тонка Тихова Обретенова е родена през 1812 година в село Червен, Русенско. Тя развива сериозна организационна и финансова дейност в подкрепа на Русенския частен революционен комитет. Домът на Баба Тонка е бил сигурно убежище и основен център за българските революционни дейци. Тя е била изключително доверено лице и съратник на Апостола Васил Левски.

Всички деца на великата русенка се включват активно в националноосвободителната борба. Петър и Ангел Обретенови са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е ключова фигура в революционния комитет и участва в Ботевата чета. Георги Обретенов се бие в четата на Стоил войвода. Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета. Анастасия Обретенова е съпруга на известния писател и революционер Захари Стоянов.

Историческите сведения разкриват невероятната смелост на Тонка Обретенова в най-трудните моменти. Баба Тонка запазва черепа на Стефан Караджа като национална реликва след трагичния край на неговата чета. През 1864 година тя повежда бунта на русенските жени срещу гръцкия владика Синесий. Протестът е бил насочен срещу провеждането на богослужения на гръцки език.

След Освобождението героинята получава държавна пенсия за своите огромни заслуги към отечеството. Тя дарява всички тези средства за издръжка на бедни и нуждаещи се ученици. Тленните останки на повечето членове от фамилията Обретенови са положени в Пантеона на възрожденците в Русе. В народната памет остават нейните паметни думи за саможертвата на нейните синове:

Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!

Захари Стоянов обезсмъртява нейния образ в своите „Записки по българските въстания“. Делото на Баба Тонка остава вечен символ на майчината обич и несломимия стремеж към свобода.