100 млн. евро за бизнеса срещу инфлацията: Правителството обяви нови мерки
Правителството отделя 100 млн. евро за подкрепа на транспорта, земеделието и индустрията, за да предотврати скок на цените за потребителите.
Правителството отделя около 100 млн. евро от държавния бюджет за целенасочена подкрепа на бизнеса. Тези средства трябва да спрат пренасянето на инфлацията върху крайните потребители. Служебният премиер Андрей Гюров обяви официално мерките в петък вечерта. Кабинетът подготви пакета след консултации с работодателски и браншови организации. Помощите са насочени приоритетно към транспорта, земеделието и енергийно интензивните производства.
Правителството отделя около 100 млн. евро от бюджета за подкрепа на засегнатите бизнеси. Основната цел на финансовата инжекция е предотвратяване на рязко поскъпване на стоките и услугите. Властите искат да спрат инфлационната спирала още в нейния зародиш. Премиерът Андрей Гюров подчерта, че мерките са временни и изключително прецизни. Те няма да се раздават като „хеликоптерни пари“, а ще следват конкретни нужди и сектори.
Транспортният сектор получава значително облекчение чрез промяна в графика на тол таксите. Поскъпването на тол таксите се отлага от 1 април за 1 юли тази година. Първоначално планираното увеличение е средно с около 25%. За тази цел кабинетът поиска одобрение от Европейската комисия за държавна помощ. Сумата е увеличена от първоначалните 25 млн. евро на 50 млн. евро. Министърът на икономиката Ирина Щонова обясни и други облекчения за превозвачите. Българската агенция по експортно застраховане ще предложи механизъм за разсрочване на лизингови вноски. Това ще помогне на малките и средни фирми да запазят своята ликвидност. Предвидена е и допълнителна субсидия за междуградския транспорт в отдалечените райони на страната.
Земеделските производители ще разчитат на ускорени плащания по националните програми. Всички преводи се изтеглят по-рано във времето за подпомагане на пролетната дейност. Правителството планира и временно премахване на акциза върху газьола за фермерите. Тези стъпки трябва да гарантират наличието на качествена храна за великденските празници. Министър Ирина Щонова посочи, че това е част от стратегията за стабилност в сектора.
Енергийните компенсации за небитовите потребители претърпяват съществена промяна. Енергийните компенсации за бизнеса вече ще се изчисляват месец за месец при цени над 122 евро. Досега се използваше усреднена цена за период от шест месеца. Министърът на енергетиката Трайчо Трайков обясни ползите от новия подход.
“За да се изплати обаче, досега се вземаше усреднена цена за 6 месеца, а сега правим тази помощ много по-оперативна, като ще изчисляваме усреднената цена месец за месец”
Специална схема е предвидена за енергийно интензивните индустрии. Те ще получават помощ в размер на 50% от стойността на тока при цена над 63 евро за мегаватчас. Мярката ще действа със задна дата от 1 юли 2025 г. България е първата държава в ЕС, която въвежда подобен механизъм за индустрията. Около 125 млн. евро вече са заделени от Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Физическите лица също попадат в обхвата на държавната подкрепа. Социално слабите граждани ще получават по 20 евро месечно за поскъпналите горива. Над 12 800 заявления са подадени за помощта от 20 евро за горива за физически лица. Плащанията по тази мярка ще започнат след 15 април. Тази помощ се активира, когато цената на дизела надвиши 1,60 евро за литър за три поредни дни.
Служебният премиер Андрей Гюров разясни философията на управлението в условия на криза.
“Следвахме три основни принципа – проведохме срещи с много представители на различни сектори на икономиката, успяхме да идентифицираме какви са проблемите и как да избегнем инфлационна спирала. Вторият основен ход беше да не даваме хеликоптерни пари. И третото – да имаме различни мерки, които ще бъдат активирани, ако има нужда и видим засилване на кризата. Целта е да има предвидимост и спокойствие за хората и индустрията”
Контролът върху цените и пазарното поведение ще се упражнява от специален щаб. В него влизат експерти от НАП, НСИ, Агенция „Митници“ и Комисията за защита на потребителите. Те ще следят за изкривявания на пазара и нелоялни практики. Към момента правителството не отчита недостиг на хранителни продукти или горива. Мерките са част от пакета за преодоляване на последствията от кризата в Близкия изток.
