100 години „Великият Гетсби“: Защо най-бляскавият роман остава и най-неразбраният
Романът „Великият Гетсби“ навършва 100 години, но остава един от най-неразбраните текстове, често свеждан само до блясък и партита. Анализите показват, че истинската му стойност е в критиката на американската мечта и дълбочината на разказвача Ник Карауей, който страда от посттравматичен стрес.
Леонардо Ди Каприо в ролята на Джей Гетсби във филма от 2013 г. КАДЪР: ЮТЮБ Оригиналната корица на първото издание на книгата. Робърт Редфорт също участва в едноименния филм. КАДЪР: ЮТЮБ Неостаряващият роман на Скот Фицджералд изкуши звездата Руши Видинлиев да се качи на театрална сцена.
През 2025 г. светът отбелязва един век от публикуването на „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд. Трагичният романтик Джей Гетсби се е превърнал в символ на декадентски партита, шампанско и безкраен разкош. Тази представа за блясък и екстравагантност обаче е само едно от многото недоразумения около романа, който продължава да бъде преосмислян, пишат експерти.
Поп културата изважда образа на Гетсби от контекста му. Днес името му краси луксозни апартаменти, парфюми и дори восък за коса. Това именуване е проблематично. Гетсби е много повече от екстравагантен домакин; той е контрабандист, затънал в престъпни дела, и заблуден преследвач. Неговата показност често граничи с кича. Романът не само олицетворява потенциала на американската мечта, но и ясно показва нейните ограничения, демонстрирайки, че материалното богатство не може да замести духовната дълбочина.
Провалът при премиерата през 1925 г.
От самото си начало неразбирането се превръща в част от историята на книгата. Малко след публикуването ѝ през април 1925 г. романът е приет хладно. Фицджералд се оплаква на приятеля си Едмънд Уилсън от реакциите.
„от всички рецензии, дори най-ентусиазираните, нито една нямаше и най-малка представа за какво е книгата“
— Ф. Скот Фицджералд
Критиците го възприемат като криминална литература и остават разочаровани от липсата на традиционен сюжет. Едно от заглавията в “Ню Йорк Уърлд” гласи:
“Последният роман на Фицджералд е провал”
— Заглавие в “Ню Йорк Уърлд”
Продажбите остават умерени. Към момента на смъртта на автора през 1940 г. вторите, скромни тиражи, отдавна са разпродадени на безценица.
Второто раждане на Гетсби
Съдбата на романа се променя драстично по време на Втората световна война. Книгата е избрана за безплатно раздаване в американската армия. Близо 155 000 копия са разпространени сред войниците, създавайки нова читателска аудитория за една нощ. През 50-те години актуализирането на романа продължава, а през 60-те той вече е задължителна част от училищната литература.
Популярността му е толкова мощна, че дори хора, които не са го чели, се чувстват запознати с историята. Холивуд играе ключова роля с адаптациите от 70-те (Робърт Редфорд и Франсис Форд Копола) и противоречивия спектакъл на Баз Лурман от 2013 г. След изтичането на авторските права през 2021 г. се наблюдава значително разрастване на т.нар. „Гетсби индустрия“ с множество нови адаптации, графични новели и продължения.
Ключът е в Ник Карауей
Новите литературни анализи се фокусират върху разказвача – Ник Карауей. Според експерта по американска литература Уилям Кейн, Ник е ключът към разбирането на богатството на романа. Подобни прозрения предлага и авторът Майкъл Смит, който посвещава цял роман – “Ник” – на предисторията на Карауей.
“Може би не става въпрос за шампанското и танците, а за онези чувства на чудене къде сме, усещането, че всичко може да се срути във всеки момент, което прави Гетсби значим от едно поколение до следващото”
— Майкъл Смит
Смит представя Карауей като младеж, който се завръща от Първата световна война, борещ се с посттравматичен стрес и шок от войната. Той се връща в страна, която вече не разпознава. Тази психологическа дълбочина добавя нов слой към повествованието. Критиците отбелязват, че образователната система често е толкова виновна, колкото и поп културата, за ограниченото четене на текста, акцентирайки върху символи като автомобила на Гетсби, вместо върху истинските теми.
Неостаряващата критика на американската мечта
Темата за американската мечта остава централна и погрешно тълкувана. Фицджералд показва, че тя е много мощна, но е изключително трудна за осъществяване за повечето американци. Тя дава големи надежди и желания, но остава извън обсега на мнозина, подчертава Кейн. Романът критикува класовия разлом между „старите пари“ и „новите пари“ и илюзията за социална мобилност в САЩ през 20-те години на XX век.
Въпрече някои остарели елементи (като женските образи, които са видени през призмата на мъжкото желание и нямат дълбочина), романът запазва своята актуалност. Експертите отбелязват, че четена на 27, а после на 45 години, книгата разкрива изцяло различен роман.
Българските адаптации
Стоте години от „Великият Гетсби“ предизвикват голям интерес и в България. Актьорът и певец Руши Видинлиев влезе в главната роля на Джей Гетсби на сцената на Младежкия театър “Николай Бинев” през септември. Драматизацията и режисурата са дело на Елица Йовчева, а музиката е написана от Владимир Ампов-Графа.
“Мечти, които вдъхновяват. Мечти, които погубват. 100 години след публикуването на един от най-великите романи в световната литература, “Великият Гетсби”, имам великата привилегия да участвам в едноименния спектакъл. Благодаря за поканата”
— Руши Видинлиев
Освен театралната постановка, на сцената на Софийската опера и балет се представя и балетният спектакъл “Великият Гетсби” на словенския режисьор Лео Муич, който е един от най-посещаваните в репертоара на операта.
