100 години от рождението на Лиляна Кошлукова: „Най-страшна е смълчаната зала“
На 4 октомври 2025 г. се навършват 100 години от рождението на Лиляна Кошлукова, една от най-големите български оперетни актриси. Тя е приета първа в Музикалната академия и се превръща в звезда на Музикалния театър, въпреки че семейният ѝ произход ѝ създава проблеми с тогавашната власт. Кошлукова е известна със своя спинтов сопран и емоционално актьорско присъствие, а най-трудният ѝ образ е Розалинда от „Прилепът“.
Днес, 4 октомври 2025 г., българската култура отбелязва 100 години от рождението на Лиляна Кошлукова – една от най-значимите фигури в историята на оперетното изкуство у нас. Нейната кариера, продължила десетилетия, отразява развитието на самия оперетен театър, а артистичното ѝ верую е фокусирано изцяло върху публиката.
„Ние, артистите, правим всичко в името на публиката и за публиката. Много е страшно, когато усещаш смълчаната зала – може би мълчи, защото играеш прекрасно, или пък просто не те приема.“
— Лиляна Кошлукова
Началото: Чирпан и Академията
Лиляна Кошлукова се появява на бял свят през 1925 г. в село Церово, Пазарджишко. Още на петгодишна възраст тя се научава да свири на китара и да пее. Учи в гимназиите в Пловдив и Чирпан, като в Чирпан попада под влиянието на музикалния педагог Стефан Камиларов. Камиларов бързо забелязва таланта ѝ, насърчава нейното развитие и постоянно я провокира да изпълнява пасажи от различни музикални произведения.
Всяка неделя Камиларов организира музикално утро в читалище „Развитие“, където младата певица е сред главните изпълнители, участвайки както самостоятелно, така и като част от хора. Този период я изгражда като солистка на гимназиалния и градския хор.
През 1944 г. Кошлукова се явява на конкурсен изпит в Софийската музикална академия, където е приета на първо място сред общо 62 кандидати. Учи пеене първо при проф. Елена Орукин, а след това при проф. Людмила Прокопова. Завършва през 1949 г., но продължава вокалното си развитие при Геновева Списаревска (до 1953 г.) и Елизабет Рудгерс (до 1960 г.).
Звездата на Музикалния театър
Артистичната ѝ дейност започва още докато е студентка – през 1946 г., като хористка в Народната опера в София. В този период тя прави и рецитал с пианиста Руслан Райчев в радио „София“, изпълнявайки цикъл от песни на Рахманинов.
През 1948 г. Кошлукова е назначена в Държавния музикален театър при неговия първи директор Стефан Македонски. Дебютът ѝ се състои през юни 1949 г. с ролята на Сафи в оперетата „Цигански барон“ на Йохан Щраус. Оттогава изпълнява голям брой първи сопранови партии. Нейният спинтов сопран със звучни височини и изразителен тембър е високо оценен. Актьорското ѝ изпълнение се отличава с подчертана емоционалност и склонност към акцентиране на драматичното начало в образа.
Сред най-бляскавите ѝ сценични превъплъщения са Ханна Главари от „Веселата вдовица“ и Лиза от „Страната на усмивките“ на Франц Лехар, както и Силва от „Царицата на чардаша“ и Марица от „Графиня Марица“ на Имре Калман. Самата Кошлукова определя Розалинда от „Прилепът“ като най-трудната си роля. На сцената си партнира с артисти като Любомир Бодуров, Видин Даскалов, Арон Аронов и Лиляна Кисьова. Тя създава и емблематична сценична двойка с Минко Босев.
Кариера и политически предизвикателства
Въпреки че е сред любимите артисти на видни партийни и държавни ръководители, Лиляна Кошлукова среща немалко проблеми с народната власт, свързани с неблагонадеждността на семейния ѝ произход. През 1951 г. за кратко е уволнена от театъра. В годините след това, въпреки че е известна и търсена, често е спирана от участия на сцената на чужди, особено западни театри.
Въпреки тези ограничения, талантът ѝ проправя път към европейски сцени. През 1959 г. гастролира в музикалния театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ в Москва. Концертира неколкократно в Прага, Будапеща, Букурещ, Украйна и Китай. През 1965-1966 г. Лиляна Кошлукова е солистка в Софийската опера, където се изявява като Тоска от едноименната опера на Пучини и като Елън в „Питър Граймс“ от Бритън.
Наследство и признание
През 1964 г. певицата записва първата си плоча, а записи с нейно участие са част от златните архиви на БНР и БНТ. В края на 90-те години на 20-и век тя преустановява активната си кариера и започва да предава таланта си на избрани последователи.
През 1997 г. Лиляна Кошлукова става част от журито на първия национален конкурс за млади оперетни артисти „Мими Балканска“, както и на следващите две негови издания. За своята дейност тя е удостоена със званието „Заслужил артист“ (1967) и наградена с орден „Кирил и Методий“ (първа степен, 1957) и орден „Стара планина“ (първа степен, 2000). Лиляна Кошлукова си отива през юни 2005 г.
