10 критични граници за оцеляването на човечеството: Учените добавят нов риск

Световната научна общност алармира за нова критична заплаха за стабилността на нашата планета. Доскоро учените дефинираха девет основни планетарни граници, които поддържат живота на Земята. Днес изследователите добавят десета червена линия – прогресивното обедняване на световните водни басейни на кислород. Това явление поставя под въпрос оцеляването на човечеството и здравето на глобалната екосистема.

Концепцията за планетарните граници беше формулирана за първи път през 2009 година. Група от 26 световноизвестни изследователи, сред които и нобелови лауреати, определиха екологичните прагове за безопасност. Тези лимити гарантират стабилността на биосферата и предвидимостта на природните явления. Преминаването им обаче води до необратими промени и екстремни климатични събития. Шест до седем от тези десет критични екологични лимити вече са официално пресечени от човешката дейност.

Деветте първоначални процеса включват изменението на климата, загубата на биоразнообразие и смущенията в циклите на азота и фосфора. Към тях се добавят промените в използването на почвите и окисляването на океаните. Изчерпването на сладководните ресурси и изтъняването на озоновия слой също са част от списъка. Химичното замърсяване и натрупването на аерозоли в атмосферата допълват рамката на глобалния риск. Всяка част от океана е засегната от тези комплексни промени, които застрашават морския живот.

Когато учените дефинираха тези лимити, три от тях вече бяха в критичната червена зона. Най-сериозна беше ситуацията със загубата на биологични видове и нарушаването на азотния цикъл. Климатичната криза също набираше скорост, макар тогава да не изглеждаше толкова апокалиптична. Нормалната скорост на изчезване на видове е 10 на милион годишно, но днес тя е хилядократно по-висока. Този катастрофален удар върху екосистемите унищожава функции, които природата не може да възстанови.

През 2015 година изследователите актуализираха данните в списание Science. Те поставиха климатичните промени и интегритета на биосферата като „основни планетарни граници“. Преди десетилетие използването на питейна вода и състоянието на озоновия слой все още бяха в допустими стойности. Днес обаче прозорецът за действие се затваря изключително бързо. Институтът в Потсдам предупреждава, че планетарното здраве вече е в зоната на високия риск.

Новата десета граница е свързана с деоксигенацията на водните басейни. Някои райони, като части от Балтийско море, са естествено бедни на кислород. Проблемът е бързото разпространение на това явление в доскоро богати на живот води. Езерата и моретата са загубили до 18,6% от разтворения си кислород през последните четири десетилетия. Океаните са отчели спад от около 2%, което е огромен обем в глобален мащаб. Застрашена ли е екосистемата на Черно море от този процес е въпрос, който изисква спешни мерки и изследвания.

Механизмът на това обедняване е добре проучен от науката. Затоплянето на водата директно намалява нейната способност да разтваря кислород. По-топлият повърхностен слой действа като капак над студените дълбочини. Това ограничава естествения обмен на газове между водните пластове. Земеделското замърсяване и торовете допълнително влошават ситуацията чрез цъфтеж на водорасли. Когато тази биомаса се разлага, тя консумира и малкото останал кислород в дълбочина.

Последствията за морския и сладководния живот са опустошителни. Рибите и ракообразните се нуждаят от кислород, за да се хранят и размножават. Когато се появят „мъртви зони“, цели хранителни вериги се дестабилизират напълно. Липсата на кислород във водата провокира отделянето на мощни парникови газове като метан и азотен оксид. Така се създава порочен кръг, който допълнително ускорява глобалното затопляне.

Кевин Роуз от Политехническия институт „Ренселер“ обяснява важността на този процес:

Разтвореният кислород регулира ролята на морската и сладководната среда в модулирането на климата на Земята

Според експертите решението изисква двустранен и решителен подход. Първо е необходимо драстично намаляване на емисиите на парникови газове. Второ, трябва да се спре оттичането на замърсители от урбанизираните и земеделски територии. В противен случай обедняването на кислород ще засегне не само екосистемите. То ще удари икономическата дейност и социалната стабилност в световен мащаб. Кислородът във водата тихо определя обитаемостта на нашата планета.