10 дни война в Иран струват на Европа 3 милиарда евро за внос на горива

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи тревожни данни пред Европейския парламент в Страсбург. Конфликтът в Иран оказва пряко и тежко влияние върху икономиката на Стария континент. Според Фон дер Лайен само 10 дни война струват на европейците допълнителни 3 милиарда евро за внос на изкопаеми горива.

Европейската комисия вече подготвя спешни мерки за ограничаване на високите цени на енергията. Ситуацията в Близкия изток ще бъде основна тема на предстоящата среща на върха на лидерите от Европейския съюз. Ефектът върху цените на горивата вече се усеща осезаемо във всички държави членки.

Данните показват драстичен скок в стойността на енергийните ресурси за изключително кратък период. Цените на газа са се повишили с 50%, а цените на петрола с 27% от началото на конфликта. Тези цифри подчертават критичната зависимост на Европа от външни доставчици на изкопаеми горива.

„От началото на конфликта цените на газа са се повишили с 50%, а цените на петрола с 27%. Ако преведете това в евро – 10 дни война вече струват на европейските данъкоплатци допълнителни 3 милиарда евро за вноса на изкопаеми горива. Това е цената на нашата зависимост. Факт е, че имаме енергийни източници, които са местно производство – възобновяеми и ядрени. Цените им са останали същите през последните 10 дни. И все пак, в настоящата криза, някои твърдят, че трябва да се откажем от дългосрочната си стратегия и дори да се върнем към руски изкопаеми горива. Това би било стратегическа грешка”

Председателят на ЕК подчерта, че местното производство на енергия остава стабилно. Цените на възобновяемите източници и ядрената енергия не са се променили по време на кризата. Въпреки това, натискът за връщане към руските горива се засилва сред определени кръгове. Фон дер Лайен определи подобен ход като фатална стратегическа грешка за бъдещето на съюза.

В рамките на среща по атомната енергия във Франция на 10 март 2026 г., тя направи още важни разкрития. Делът на ядрената енергия в ЕС е спаднал от 30% през 1990 г. до 15% днес, което е исторически пропуск. Европа трябва да защитава по-добре интересите си чрез инвестиции в собствени мощности.

За справяне с недостига ЕК обяви осигуряването на 200 милиона евро за инвестиции в малки модулни реактори. Тези средства ще дойдат от фондовете за търговия с квоти за емисии. Целта е първите подобни реактори да влязат в експлоатация в началото на следващото десетилетие.

Пълната енергийна независимост на Европа от световните пазари обаче остава нереалистична цел. ЕС ще се стреми към диверсифицирани доставки на газ, нефт и водород. Ускоряването на отказа от руски изкопаеми горива остава приоритет за Брюксел.

В същото време в Европа съществуват различни подходи към енергийната сигурност. Държави като Германия, Белгия и Испания продължават своите програми за отказ от атомната енергия. Те залагат основно на възобновяеми източници, които обаче често не осигуряват достатъчна базова мощност. Това създава напрежение в общата енергийна стратегия на Европейския съюз.